02.10.2008 – 02.10.2009 една пълна астрономическа година. Първата година на Calles de sangre – изненадващата промяна в моя живот.

Когато съм започвала историята, изобщо не подозирах, че след година ще ми се налага да пиша постовете пълни с благодарности за всички невероятни, сърдечни пожелания, които читателите не спират да изпращат ли изпращат. Емоцията и неописуема, за да ви я разкажа, прекалено силна е, за да мога и аз самата да я осъзная напълно.
Случвало ми се е да отида и да отворя първата страница с коментари, когато съм пуснала за пръв път началото, когато още никой не е взимал историята на сериозно. Сега е изключително различно, странно дори. Историята притежава свой форум – благодаря на верните читатели, които го създадох за моят рожден ден на 15 юни тази година – има книги и прекрасни читатели, които не мога да опиша колко много се радвам, че имам. Давам много за вас и се радвам, че с коментарите и подкрепата си вие също не ме оставяте. Да чукам на дърво, много сте мили. Благодаря ви!

Не знам какво да кажа всъщност, чувствам се странно развълнувана и нетърпелива да почувствам още и още от деня. За жалост, няма да успея с нова глава днес, но съм подготвила специален разказ, който да пусна да прочетете. Той е отделен върху миналото на Мийя и Лоугън (двама от героите, обичани от почти всички читатели). Те си го заслужиха… дори е по-правилно да кажа, че вие с цялата си подкрепа към тях им го отредихте. Освен това съм пуснала куп нови графики в темата си във форума, специално за вас.

Изтегли

Коментирайте тук и моля ви, оценете труда и празника ми

Благодаря за подкрепата и интереса ви! Страхотно е да усещам колко много искате още. Всеки коментар е невероятна награда за мен. Благодаря и за страхотните номина;ии, които организирахте, бяха много интересни за четене! Благодаря ви!

Специално благодаря и за Мими (Lady Winchester) за страхотния банер по случай рожднедия ден (първият от двата, вторият си е мой, то му личи ;D) и на М, за организираните номинации! Благодаря и на всички, взели участие в тях, честитили ми празника така сърдечно и подкрепящи, четящи и коментиращи историята ми! Благодаря ви!

хохо, Ренка.

Ще започна с това, че общо взето гледам не повече от 3 или 4 сериала, редовно. То и това е много за мен, но са интересни, а и веднъж седмично е идеално да се разтоварвам. Някой по десет гледат, така че съм добре. Определено сега е мода да се правят разни сериали за свърхестествени създания, корпорации и вампири. И преди съм гледала вампирски сериали, които за жалост, свалиха от ефир, но сега започна един нов, който сякаш не може да ме вглъби така, както те. Който е запознат с новите сериали, вече знае – започвам с

The Vampire Diaries

Сериал правен по книги. Не съм чела книгите, засега, но се чува, че разликите били главоломни. Не се учудвам, ако трябва да съм честна. Самият сериал, не е нещо, което ме грабва кой знае колко, но няма да си кривя душата и ще кажа, че ми е интересно да видя какво ще стане. Има някой добри елементи, но като цяло е леко бозаво, особено с купищата тийн драми, които вкарват. Пък и имам чувството, че нещата яко бързо вървят, странно ми е. Харесват ми как играят актьорите, ама героите им не ме впечатляват особено. На кратко мога да кажа, че Елена е красива, но леко празна. Някак си не мога да вляза в образа и, не ме влече особено. Стефан ми напомня на Едуард от Twilight, но с тази разлика, че не се страхува от момичета и действа малко по-освободено. Мисля, че оприличавам заради самия актьор и някой сцени в сериала, а не толкова, защото има реална прилика. Просто на моменти наистина много си приличат! Деймън е лош, понякога прекалено лош. Адски бързо разбрахме къде е слабостта му и сега е ясно, разбира се, какво ще се правят тези тримата в идните епизоди и сезони. Не разбирам, защо навсякъде има любовни триъгълници. Могат да разчупят нещата. Нека го направят, не хапе!
Общо впечатление от сериала ми е, че има някакви зачатъци на интерес в мен и ще продължа да го гледам, но не вярвам, че скоро има шанс да го наредя в категория любими. Просто… хубав сериал, но далече от материала за висока оценка. Дразня се също и че само защото има вампири, се преиграва така с цялата поредица. Хубав е сериала, но нещата трябва да се оценяват заради това, което са, а не защото имат вампири в тях. Някак си, още след една друга поредица с вампири, работата стана много преиграна.

След не чак толкова блестящото начало с Вампирските дневници, ще преминем към клюкарската глуха на богатите деца и родители в Ъпър Ийст Сайд. Който не се досеща за какво говоря, идва времето на…

Gossip girl

Клюкарката ми беше в любимите сериали (и като цяло един от малкото, които гледам) съвсем до края на втория си сезон. Чаках с нетърпение за третия и определено мога да кажа, че с него започва поредното цунами от клюки, душевни възели, скандали и битки на достойнства. Ще бъде бедствие! Определено сезона се очертава да поднесе поредната доза неочаквани обрати, секс, интриги и сълзи. Не е с най-гениалния сюжет, но пък за сметка на това няма начин някога да знаеш кой с кого ще завърши. Харесва ми ужасно точно поради тази причина. Непредсказуем е в цялата си предсказуемост.
Героите се променят, сюжета се върти, влизат нови лица, появяват се стари, изчезват вече познати герои. Нямам търпение за вторник, за да видим следващия епизод, определено ще е интересно.

Клюката мина и замина бързо. Когато опре до клюкарката, може много да се говори за нея, но чакаме първо да напредне сериала. Иначе няма какво да се опитвам да правя предсказания, шанса ми да оцеля е едно на всички герои в шоуто ;D Истинският удар идва с последното предаване, което смятам да коментирам – на дъъълго и широко! – моят любим, неповторим и прекрасен сериал…

Свръхестествено

Такова чакане като това през лятото нямаше. Направихме си с Криси дори и маратон, но за това вече съм писала и разказвала. Уоу. Чакането си заслужаваше на милиони, милиарди процента. Сезонът започна главозамайващо с някой малки дразнения в очите ми обаче. Промените в героите не ми се нравят напълно. Не ги разбирам съвсем защо го правят. Същността на сериала бяха Дийн и Сам. Аз искам да гледам за братя Уинчестър заедно, а не по отделно все едно дори не се познават. Няма да споменавам дори колко съм разочарована от тези реплики, които сложиха на Дийн в последния епизод. Как можаха да кажат, че се чувства добре без Сами?! Къде, за Бога, отиде свръхестествено, двамата братя, заедно в ада и в рая, готови да се жертват един за друг, готови да спят в кола един за друг, готови душата си на Дявола да продадат един за друг. Да имат нещастието Дийн да е мислел тия думи! Просто, ахгр! Вероятно обаче просто пак крие чувствата си. Иначе няма скришно да поглежда към празната седалка той, няма я. А Кастиел не е за Импалата, да лети след нея. Не ми изглежда…. правилно той да е там, а не Сами. Дийн трябва да се осъзнае и Сам трябва да се осъзнае. Те са братя! Най-прекрасното семейство на света, и факта, че са загърбили живота си заради семейството, само доказва, колко силно си е заслужавало това, защото те са заедно и колкото грешки да правят, мамка му, никога няма да се предадат (освен ако мазен демон не ги лъже като куха лейка, ама я убиха, убиха я, убиха я, убиха я, убиха я, иеи!).
А да, разсеях се в драмата си. Ама наистина съм на О.О след онази реплика на Дийн. Никак не беше честно нещо, да се оправят по-скоро. А пък всичките новости, леле. Сега почвам и за тях.
Първо Дийн с тяло за Майкъл?! Самият меч на Майкъл? Както Белс ми казва, връщат си за дарбата на Сам ли? Уоу. А и подаръка? Стига де, наистина можеха да не му вземат хубавата висулка, тя е… някак си негова, тя е нещо специално и Кас не биваше да я взема, ама хайде, нали за доброто на света…
И Сам… тяло за Луцифер? О.О.О Направо щях да падна като го чух това в последния епизод. Леле! Нямам думи от вълнение да видя какво ще се случи и кога, за Бога, ще се съберат тези двамата твърдоглавци (ама секси ли са, ох). Дано да е скоро, защото не ми се чака, не ми се гледат епизоди в мъката им, защото ме боли. Трябва да са двамата, семейство са. Единственият не запълнен с глупости и любовни драматургии сериал, обаче. Имам си причина да го наричам своят номер едно любим сериал някога. Дразня се, че леко се комерсиализира последно време, но пф, всяко хубаво нещо явно това го чака. Важното е сюжета да остане все така интересен, а нашите момчета да се съберат и да победят лошите копелета.
Аз все пак вярвам в Крипке! Никога няма да развали супер идеята си. Направо съм на уоу пред гениализма му. Справил се е повече от чудесно! И продължава да го прави. Велик сериал, велик!

Куклената къща няма много да я споменавам. Един епизод излезе само, не ми се ще да казвам каквото и да било още, защото не съм сигурна какви са ми точно впечатленията. Сякаш не съм на вълна още и трябва да свикна с още няколко епизода да гледам системно.

Друго нищо не следя като сериали, надали забравям нещо кой знае какво. Исках много да напиша това резюме от дни, така че сега съм щастлива и радостна. Най-сетне успях и стана дълго така, имате си материал за четете и ако имате нещо да кажете, допълните или опонирате, не се притеснявайте, ами пишете.

хохо, Ренка.

Имам и куп неща да се оплаквам. Примерно, че само в четвъртък щях да имам 6 часа, но ето на, оказа се, че и в тези дни ще имаме по седем часа (днес ни го съобщиха). И то защо ли? Ами за да караме модул по ФИЗИЧЕСКО, що за глупост, моля ви. Не е лош часа, но хайде де, днес щяхме да свършваме рано, а от другия четвъртък стой за 7ми час. Слава Богу, че днес се разминахме поне и карахме само шест. Тц.

Сменили са ми и половината учители, направо не е истина. Вече трета година съм в гимназия и изненадааа (!) имам трета нова учителка по английски, трета по математика също. Другите новости са тази по физкултура, по история, по физика и още не е сигурно кой ще ми преподава по информатика. Там сме на две групи и старата учителка остава, но не е сигурно в коя от двете групи и има вероятност на мен да ми се падне новият учител, а старата ми да вземе другата група (макар че тя си преподаваше на нас предната година). Просто в моето училище нищо сякаш не е същото като преди с началото на всяка година. Много е неприятно така! Постоянно се сменят учители. По БЕЛ сме минали 4 учителки досега. Една в осми клас, три в девети и сега сме си с последната от девети. Едната напуска, другата ни поема, докато открият нова и сега, от миналата година, си имаме тази новата и май тя ще ни изкара до края. Кой знае каква бъркотия ще стане догодина! Направо е ужас. Учителката по история май се е отказала от нас, но мисля, че може и да е от претоварване на графика и, защото преподава на много класове, а и ни казаха, че догодина отново ще е тя с нас, така че е поносимо. Ако трябва да съм честна обаче, си харесвам много новите учители, поне тези, с които се запознахме досега, а те май са всички (освен ако не се окаже, че са ми сменили тази по информатика де!) и съм доволна от тях, от начините им на преподаване, които ни обясниха и показаха. Изобщо като цяло са много готини всичките! А и да кажа, че много си харесвам учителката по Етика и право (миналата година, която беше по психология и логика, същата). Уж щели да ни я сменят, но остана същата и съм страшно щастлива, защото преподава много добре и е забавна, в часовете е истинско удоволствие.

И така де, мога да говоря още много за училище. Изобщо няма да докосвам темата за класа си, защото те са… уникални. Всеки ден е като в джунгла в нашата стая (на която учителите още се прехласват, след огромния ремонт, който родителите удариха още в 8ми клас, стана страхотна, много приятна, обновена и модерна), толкова е шумно, че леле. Но пък е забавно понякога. Като за момента се търпи, определено.

Сега спирам постта, защото наистина има много неща да се кажат още, но не ми е сега до тях. Уморена съм и искам да си почина. Все пак е трудно да свикнеш да ставаш в 6:30 след цяло лято ставане в 11-12 часа на обяд. ;D

хохо, Ренка.

Общо взето има доста неща за казване, доста вълнения за описване и писъци за изпищяване. От сега се казвам – за всички сериали, които следя, ще пиша като им излязат епизодите и ги формирам в един общ пост. Единственото, което никога не бих се удържала да не изпищя е, че първия епизод от новия сезон на спн е уникално, умопомрачително и обсебващо добър! Невероятно начало. Побъркало ме е, но то това ви е ясно и от преди. ;D

Запалих се преди няколко дни да слушам Europe. Всъщност, Криси ми прати новата им песен и аз останах без дъх, когато изгледах клипа. Толкова приятен и интересен беше, че естествено, я накарах веднага да ме напълни с малко техни песни. Не се описвам като голямата дива „фенка“ на групата, но определено съм много впечатлена от песните им и съжалявам, че не бях чула нещо повече от групата по-рано (изключаейки песните, които всички знаем и често тананикаме, така наречените комерси). Музиката им е интересна и докосваща. Текстовете са наистина красиви, понякога дори забавни. Не знам какво повече да кажа по въпроса. Наистина ми харесва да слушам песните им, а текстовете откровено ме впечатляват. Остава ми само да благодаря на Криси, че ми изпрати още от песните им, когато я помолих, и ме осветли, че красива музика съществува и все още се прави (извън групите и певците, които слушам и следя, разбира се).

*време за невъздържано обръщане на темата към свръхестествено за пореден път*
Следват още вълнения от спн. Ох, ах, их. Мога да си мрънкотя часове наред, но отново млъквам, тъй като си пазя впечатленията за общия пост, който си подготвям като изгледам и епизода на гг. Определено ще има да се радвам много, но и това ще стане време да видите. Още няма да ви продънвам ушите.

Музикалния ми плейър пусна Kansas и Carry on wayward son, чувствайте се поздравени. Явно и компютъра ми е усетил треперещото вълнение от онова, което видях чрез този епизод.

И така, връщам се мирно и тихо към онова, което е на ред да излезе под прожекторите. Именно новата ми книга! Взех си я вчера, в петък иначе казано, докато бях на пазар за учебници (о, горката аз, тежаха толкова брутално много, че с приятелката, с която бях, ни се откъснаха ръцете да си ги прехвърляме от едната на другата) и реших да си направя малък предучилищен подарък. Купих си нова книга, отново на Сандра Браун. Последната, която четох от нея бе моята първа с тази авторка, и ми остави особено горещо добро впечатление. Ще призная, че често изпитвам желание да я сваля от рафта и да започна да чета отново. *дали да си пусна епизода още един пореден път? Хм, да ще го направя, преди да пиша специалния пост, който не е този и трябва да спра да говоря в звездички и да говоря за книгата си* проблемът с нея обаче е, че не ме грабна така диво, както предната. Сякаш не е толкова силна, макар че ми е интересно за какво ли ще става дума и как ще се завърти интригата. Наистина ми е чудно, но днес нямах време да чета, а вчера я оставих на 14 страница, защото вътрешно толкова исках да пиша, че не можех да се съсредоточа. Странно, вдъхновението ми бяха от време на време тези дни, но сигурно е от много вълнения. И да де, книгата изглежда интересна, но не ме повлече така магически, както предната. Когато я прочета, ще ви кажа дали е била хубава и какви са общите впечатления от нея. Определено смятам да го направя скоро и това.

Не се сещам какво повече да кажа всъщност. Нещо не ми се пише много сега по постове в блога, затова оставям с малкото вълнение изразено тук (омг! епизода, епизода беше велик) и отивам да слушам прекрасната балада на Бон Джоуви, която върви сега покрай мен.

хохо, Ренка.

Така де, пиша само да се нарадвам на факта, че най-накрая излиза първия епизод от пети сезон на spn и аз умирам от кеф при мисълта за това! Цяло лято правих маратон с Криси и сега направо се чувствам като преродена. Толкова много Сам Дийн ми дойдоха, че бях като в рая ;D Сериозно! Гледайки сезоните за втори път, осъзнах много нови неща, а гледайки първи сезон за трети път, пак си повторих, че той пази някой от моите най-най-любими епизоди на всички времена. Сега последните седем-осем дена гледахме пак с нея запомнящи се епизоди от всички сезони и дааа, беше смях, страх, възхищение, направо уоу. Невероятно е колко емоции може да породи в мен този сериал! Обичам го! И нямам търпение за серията още утре сутрин! Само няколко часа, хора, само няколко часа!

хохо, Ренка.

Ето ги и снимките от трети епизод в пети сезон. Както казах вече, изумена съм от близостта на на Сам и Луцифер. Явно става нещо супер интересно в този епизод, защото както всички виждаме, има и Джесика, която вероятно ще е едно голямо изкушение пред момчето, с демонска кръв. Нямам търпение да разбера какво ще стане!

Сам и Джес
Сам и Луцифер
Луцифер
Дийн и Кастиел (костюмите им седят толкова, толкова добре)
Дийн и Кас – нова самоличност… отново
Сам

Приятно гледане! Гарантирам, че ще е невероятно.

Два от клиповете вече сме гледали, но с умопомрачително лошо качество. Почти нищо не се разбираше, докато гледаш, а сега, сега имаме страхотно качество и новини около онова, което ще се случи. Леле! Нямам търпение! Третият клип пък е напълно нов и страхотен. Дийн и Сам <3 Обичам Крипке (освен поради всички други причини) заради това, че е казал за сезона, че това ще бъде времето на сплотяване за братята, докато в 4ти сезон те се отдалечаваха неимоверно. Страхотно е, че са отново заедно като истинско семейство, както започнаха още в началото. Ох, ох. Не мога съвсем да си навържа мислите от вълнение, ноо съм крайно щастлива за клиповете. Велики са <3

Пускам, за да ги гледате.

хохо, Ренка.

Къде остана Шеспир? Къде отиде великата литература и ще види ли нашето поколение – младите в 21 век – поне един велик автор, останал с творчеството си векове, векове напред в историята ни? Дали след 50 години ще си спомняме авторите, които сега четем и наричаме „велики“, които изпълват дните ни с героите си и ни карат да променяме вижданията си над живота? Ще се намерили друг автор, бил той трагик, комик или просто писател, който така да омагьоса световете на хора, че да няма значение дали си на 10 или 20, или 30, или 60 – кой автор от „младата“ генерация ще бъде запомнен? С какво, за Бога, ще бъде запомнен?

Искам вашето мнение. Искам имена, искам книги, искам персонажи. Кажете ми какво ще запомните вие от литературата на 90те години на двайсти век и от литературата в самото рождение на 21 век. Кажете ми, забравихте ли вече Хари и неговото невидимо наметало или още помните как прелиствахте с нетърпение да прочетете за следващата магия или чудовище, което той щеше да победи? Четете ли новите книги? Четете ли отекващата еротика по страниците на Сандра Браун? Харесва ли ви кипящия ужас у творенията на Кинг или предпочитате да останете в тихата мистерия на Едгар Уолъс? Четете ли книги, които ще траят от днес та до утре?

Има ли според вас велики писатели в днешно време? Дайте ми имена, дайте ми книги и кажете защо! Интересно ми е да разбера мнението ви. Има ли смисъл да пишем, има ли смисъл да четем, ще бъде ли запомнено нещо или времето на великите хора е отминало с времето на запалената свещ до легното с изтъняла книга в ръка?

LMS

Мис Слънчице! Отдавна ми се щеше да гледам този филм, но едва на скоро реших да си го изтегля и след няколко дневно отлагане, поради липса на време, в четвъртък вечер аз седнах и го изгледах. Е, не беше нищо от онова, което предполагах, че ще бъде!

Филмът се оказа сладкокиселява комбинация от хумор, житейски истини и… всъщност, не знам как да го нарека. На финала всичко, което можеше да се види бе едно щастливо семейство – всеки поотделно луд, депресиран, отхвърлен или заблуден – но сплотени и усмихващи се на живота без изобщо да им пука за онова, което правеха, точно защото чрез него те успяха да натрият носовете на всички онези псевдокрале и кралици, които се разхождат по подиумите на живота, не само по филмите, но и в истинското ни съществуване.

Ще ви разкажа горе-долу за всеки персонаж по малко, без разбира се да издавам нищо от развитието на филма. Трябва да кажа обаче, че дори да знаете финала, нищо няма да се промени. Това е филм на чувствата, не на разкритията и обратите.

Започваме с малката Олив – мечтата и е да бъде кралица на красотата. Всеки ден усилено тренира своето танцово шоу за конкурсите с дядо си и с нетърпение очаква своя шанс да блесне на сцената на красотата.
В край на краищата, целият филм се завърта покрай горещия шанс, който тя получава, да участва в конкурса Мис Слънчице. Подробности покрай това няма да издавам, сами ще видите, ако изгледате този огряващ душата филм.

Брат и, Дуейн, пък е дал обет за мълчание и не продумва и думичка вече цели девет месеца, като единствената му комуникация с останалите са бележките, които им пише. Питате се защо? Защото мечтата му е да завърши гимназия и да стане пилот, той иска да лети, но за жалост неговата съдба не е благосклонна – както почти на никой в това чудато семейство – и той също се изправя ред проблем без видимо решение… но той открива своя слънчев лъч и разбира, че решенията не винаги вървят открито сред хората, понякога те се крият под невидимото наметало на мотивацията и и истинското желание.

Шерил Хувър е майката на тези две чудати деца, които ви описах горе. Тя работи доста, побърква се ежедневно с взривяващата доза различния, бушуващи из семейството и и се опитва да балансира всичко това, получавайки фрапиращата новина, че брат и се е опитал да се самоубие.

Франк е въпросният брат самоубиец. Гей с разбито сърце, уволнен от работа и изгубил всичкото си самоуважение, той решава, че смъртта е най-лесния начин. За жалост обаче, той се проваля дори и там, като не успява да постави дълготраен край на живота си.
Накрая се оказва в семейството на сестра си, откриващ колко много неща е изпускал да види в съществуването си – като например интересните, всеки по своему, племенници и сладостта на освобождението.

Ричард Хувър заема почетното място на баща, обзет изцяло и единствено от книгата, която е написал и опитва да публикува. Деветте стъпки към успеха са неговия смисъл в живота и той не спира да ги повтаря, до толкова често, че семейството му вече може да цитира дословно почти всяко изречение. Той като всички е заслепен от собствените си грешки, но по пътя на разбирането и той ще прогледне през тъжната истина за живота си.

Дядо Едуин Хувър – пристрастен към дрогата устат баща и дядо, който помага активно на внучка си с подготовката за конкурсите за красота и утежнява активно живота на сина си, като си урежда да бъде изгонен от дома за старци и заживява заедно със семейството.

Семейството е пълно с разностранни, интересни, забавни и откровено впечатляващи образи. Понякога съм се чудила „какво, за Бога, правят тези откачалки“, а друг път съм им се възхищавала притихнала. Наистина докосващ филм в пълната си цялост! Много ми хареса и определено съм щастлива, че успях да го изгледам. Изненадващ с много от решенията на героите, но и свеж на фона на всичките еднотипни сюжети, които се въртят в днешно време.

Глътка чист (и изумяващ) въздух в атмосферата на трагичната комедия, разиграна на сцената на Мис Слънчице!

хохо, Ренка.

Купих си първата си книга на Сандра Браун преди три дни. Беше понеделник (24 август), а аз ходих на кино, за да гледал The ugly truth. Явно денят просто ми е носел красиви неща, защото тогава не само гледах този забавно-пленяващ филм, но и съвсем импулсивно и непланирано си взех тази странна, но привличаща ме към себе си книга. Разглеждах из книжарницата в мола ни, отдавна търсех една определена книга на Сандра Браун, но… почти всеки път, когато я потърся, я няма, а когато е там, сякаш не се чувствам готова да я купя. Да, странно, но един ще я притежавам – сега се уверих в това. След като прочетох умопомрачително добрата си нова придобивка в книжно тяло.

Книгата сега седи до мен и ми е мъчно да я гледам. Вечерта в понеделник отгърнах корицата и прочетох първите две страници – един лист дето му се вика – но беше късно и не можех да се вглъбя, за да чета. На другата сутрин се събудих, светнах лампата до леглото… и потънах в омагьосващо добрия свят на Парис Гибсън, Дийн Малой и тайнственият Валентино. Факта е простичък. Аз започнах във вторник сутринта и привърших прекрасното си четиво по средата на следобеда в сряда. Спирах да чета, само за да пиша по Calles de sangre или да ям. Бях толкова побъркана да я прочета, че нямам думи. Чувството е още в мене, иде ми направо да я препрочета отново, нищо, че я завърших вчера около това време. Към три-четири, като я прочетох вчера, не знаех какво ми е. Беше толкова вглъбяващо, че когато прочетох „край.“ ми идеше да заплача. Авторката толкова умело ме бе вплела в света на героите, в нажежената криминална мистерия, която ги ужасяваше всичките, в еротиката на двамата влюбени и в цялостната трагедия, че не знаех дали не съм се побъркала от тази книга. Тя ме докосна наистина силно и накара съзнанието ми да заживее в нея, макар и за кратките два дни.

Поставих я на рафта вчера с идеята, че някой път пак ще си я прочета; с обещанието, че това може да е първата, но в никакъв случай няма да е последната книга на Сандра Браун, която си купувам. Бях запленена и още съм! Едно наистина силно, разтърсващо и покрусително четиво, изпълнено с дух, еротика, напрежение, кръв и много житейски истини за секса, отношенията между хората, законите и какво ли още не.

Мога да описвам достойнствата на тази книга още дълго време, но е факт, че ми се ще да спомена и малко за сюжетната линия, защото тя също ме разтърси доста силно. Имаше не малко обрати, имаше достатъчно силна мистерия и определено често пъти като читател се чувствах объркана кой ли е убиецът, кой ли ще е следващата жертва, кой ли няма да преживее до финала, за да ми помаха от там щастливо?!

Много ми хареса любовната история – нежно загатнат любовен триъгълник, заплетен в миналото, показвайки последствията си в настоящето, когато единият от тримата е вече мъртъв, а истински влюбените герои, са толкова вплетени в самите себе си, че почти не осъзнаваш кога целувките им са се превърнали в горчиви сълзи на мъка и самообвинение. Не разкривам нищо, спокойно. Това, което четете не е дори част от магията, завърна в прекрасната книга. И тъй като казах, че любовта е на по-заден фон (за разлика от еротиката, която е наблегната по един много екзотично хаплив начин, без да бъде натрапвана, а само развлекателно напомняща присъствието си от време на време) е време да ви спомена и че книгата е една много добра мистерия. Разбира се, Рена си има заподозрени от самото начало още и се оказах права с второто си предположение кой ли ще е убиецът. На 56 страница писнах, че ще е един, но по-късно осъзнах, че греша и ха, второто ми предположение се оказа вярно. Просто първият ми заподозрян бе толкова, толкова явен, че може да е престъпника, че направо си крещеше „Не съм аз!“, затова не се и оставих да ме заблуди.

Ролята на злодея бе измислена по много издържан и интересен начин. Имаше богат списък от заподозрени, като в крайна сметка, всеки герой откри своето място под слънцето и се осъзна къде е неговата роля и защо е там. Добре, че поне накрая разкрихме загадката, защото ставаше толкова напечено, че чак се притеснявах ще издържа ли на напрежението. Не сериозно, наистина беше силна книга, макар че е далеч от криминалните шедьоври. Смятам въпреки това, че е брилянтна и интересна. Грабващо четиво!

Нямам какво повече да кажа, освен може би, че съм силно развълнувана от книгата и прочетеното в нея. Вие вероятно вече сте забелязали това, но не мога да не го повторя или потретя вече. Вчера я завърших, но чак днес пиша, защото просто имах нуждата да се отърся от нея, чувствата, които породи у мен, са невероятни и съм благодарна, че я открих, за да се потопя в този красив и интригуващ свят, който авторката бе създала за мен и всичките си други читатели.

Подлудяващо четиво!

хохо, Ренка.